ОТЕЦ ИВАН: СВЕТОСТТА Е ЧОВЕШКИЯТ СТРЕМЕЖ ДА ЗАПАЗИ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ В СЕБЕ СИ

Светостта е човешкият опит да задържи благодатта на Бога върху себе си, да я задържи дори тогава, когато греши, когато пада. Това заяви отец Иван Марински в неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.

„Християнството е такава вяра, която ни предизвиква и същевременно ни дава утеха и надежда, защото никой от тези светии, които днес почитаме, никога не е бил безгрешен“, допълни свещеникът.

Отец Иван разтълкува пред миряните дълбокият смисъл на този неделен ден, в който прославяме местните светии. Християнството, нашата вяра, надскача националната идентичност, така че не почитаме тези светии, които са стъпвали по тази земя, само за да се гордеем с тях, посочи свещеникът. Той припомни думите на Христос „Бъдете съвършени, така както е съвършен вашият Небесен отец“. Християнинът живее с тази мечта да достигне до това велико съвършенство, към което е призван, а неговото постигане всъщност е придобиването на святост, каза отец Иван. Той проследи обогатяването на смисъла на думата „свят“ в старозаветните и християнските понятия.

„Някога в Стария завет под това понятие „свят“ еврейският народ е разбирал нещо съвсем различно от това, което разбираме днес. Тогава свято е било това, което е отделено за Бога. Свят е Йерусалимският храм, защото целият този храм е само и единствено за Бога. Стигаме по-далече, свят е еврейският народ, защото е богоизбран народ, защото е отделен от всички тези народи, живеещи по света и е призван да пази връзката между човека и Бога“, посочи отец Иван. По думите му по-късно в Новия завет ще видим, че този нюанс, това значение на светостта се запазва, но към нея се допълва нещо друго. „Апостол Павел ще нарече свят всеки, който е придобил Божия Дух. От тази гледна точка, свети сме всички ние, защото в тайнството на кръщението всеки един от нас е приел Светия Дух. Затова Апостол Павел не се е смущавал да нарича светии всички тези християни около него. Малко по-късно св. Игнатий Антиохийски ще пише писма до различните църкви и ще ги нарече „До светиите в Смирна“, „До светиите в Рим“. В онова време понятието „свят“ буквално е означавало всеки християнин“ разказа свещеникът. Според него днес разбираме нещо много по-трудно за постигане, като че ли зад това понятие стои някаква безгрешност. „И тогава в ежедневния си живот, сблъсквайки се постоянно с нашите лични недостатъци, в общуването ни с близките и хората около нас, сякаш виждаме, че това е недостижимо. Тази безгрешност е недостижима и затова сякаш се отказваме някъде на половината на пътя ни“, каза отец Иван.

Светостта не е нищо друго освен освещаване, човекът става свят, когато освещава себе си, продължи свещеникът в своята проповед. Според него това освещаване не е еднократен акт, той е започнал някъде далече в годините, когато сме били потопени в кръщелната вода. „Това освещаване е дълъг процес, който може би никога няма да има кончаемост. Това е светостта, освещаване, опит на човека да удържи Бог в себе си. Както в нормалния ни живот, когато обичаме някого, правим всичко възможно, за да го задържим до нас. Това е и пътят на светостта, да правим всичко, което е по човешките ни възможности и сили, да продължим този процес на освещаване в нас и да държим Божия Дух в сърцата си“, отправи призив към миряните отец Иван Марински.

ЕПИСКОП ВИСАРИОН: ХРИСТОВОТО ЦАРСТВО НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ

„В този неделен ден Светата църква чества тържествения Вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим, където Спасителят дошъл, не за да седне на царски престол и да отнеме властта от римляните, а да насочи към величествения йерусалимски храм. Показвайки, че Христовото царство не е от този свят“, каза Смоленският епископ Висарион в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян. Стотици миряни изпълниха църквата, отправяйки своите молитви в навечерието на Страстната седмица.

Епископ Висарион припомни в неделната си проповед, че Господ е истински цар, но не на един или на друг народ, а владетел на цялата Вселена.

„Светата църква в песнопения и молитви, посветени на днешното празнично събитие, ни разкрива основната цел за идването в света на Божия син. Господ Иисус Христос чрез подвига на изкуплението, страданията и смъртта прие... да бъде съдия на живи и на мъртви“, допълни епископът.

ОТЕЦ ИВАН МАРИНСКИ: ВЯРАТА НИ Е ПРОЦЕС, КОЙТО ПРЕРАСТВА В ДОВЕРИЕ КЪМ БОГА

"Нашата вяра е процес, който прераства в доверие към Бога. Както ние градим доверие един към друг, към нашите деца, родители и близки хора, може би по същия начин градим доверие и към Бога. Може би е нужно време, може би са необходими особени обстоятелства, в които проверява нашето доверие", каза отец Иван Марински в неделната си проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.

Според него най-важното е да продължаваме да градим нашето доверие към Бог. И дори когато нещо ни разколебава, нека да си спомним евангелската история за изцелението на епилептичното момче и да се молим със същите думи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“, допълни свещеникът.

На днешния ден, четвъртата неделя от Великия пост, в църквата се чете евангелският текст за бащата, който довел при Иисус болното си момче. Мъжът първо опитал да заведе своето дете при апостолите, при учениците на Христос. След като те не успели да помогнат, той все пак е решил да стигне до Иисус, припомни свещеникът. Този разказ "като че ли е по-близък до нас, защото много често правим същата грешка - вместо да доведем някого до Христа, ние го водим до себе си. Ето тази история ни показва, че има такива моменти, в които, ако ние не се отместим и ако не доведем човека до Христа, той може би ще остане разочарован, както изглежда е бил разочарован този баща“, посочи свещеникът.

Според него образът на бащата е своеобразен прототип на всеки човек, който в някакъв етап от живота си безусловно има нужда от Божествената помощ. Отец Иван акцентира в проповедта си на думите на Христос: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“. Те сякаш звучат изобличително към всеки един от нас, но колкото и да е рязък този упрек, той веднага бива смекчен от думите на бащата: „Да, Господи, аз вярвам, помогни на неверието ми!“, разтълкува евангелския текст духовникът.

„Вярата е нещо особено в човека - тя се ражда, развива се, но може и да се загуби. Сякаш това крехко нещо, което наричаме вяра, е неустойчиво и невинаги можем да задържим“, смята отец Иван.

„Бог ни припомня, че вярата е нещо крехко, че много често всеки от нас, в някакъв момент от живота си, може да изкрещи със същите думи на този баща: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“. И те могат да станат част от нашата ежедневна молитва - всеки ден до края на поста, поне веднъж в деня, да се молим със същите думи, които е произнесъл този баща в труден за него момент“, призова отец Иван Марински миряните в храма "Св. Висарион Смоленски“.