Светостта е човешкият опит да задържи благодатта на Бога върху себе си, да я задържи дори тогава, когато греши, когато пада. Това заяви отец Иван Марински в неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.
Светостта е човешкият опит да задържи благодатта на Бога върху себе си, да я задържи дори тогава, когато греши, когато пада. Това заяви отец Иван Марински в неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.
„Християнството е такава вяра, която ни предизвиква и същевременно ни дава утеха и надежда, защото никой от тези светии, които днес почитаме, никога не е бил безгрешен“, допълни свещеникът.
Отец Иван разтълкува пред миряните дълбокият смисъл на този неделен ден, в който прославяме местните светии. Християнството, нашата вяра, надскача националната идентичност, така че не почитаме тези светии, които са стъпвали по тази земя, само за да се гордеем с тях, посочи свещеникът. Той припомни думите на Христос „Бъдете съвършени, така както е съвършен вашият Небесен отец“. Християнинът живее с тази мечта да достигне до това велико съвършенство, към което е призван, а неговото постигане всъщност е придобиването на святост, каза отец Иван. Той проследи обогатяването на смисъла на думата „свят“ в старозаветните и християнските понятия.
„Някога в Стария завет под това понятие „свят“ еврейският народ е разбирал нещо съвсем различно от това, което разбираме днес. Тогава свято е било това, което е отделено за Бога. Свят е Йерусалимският храм, защото целият този храм е само и единствено за Бога. Стигаме по-далече, свят е еврейският народ, защото е богоизбран народ, защото е отделен от всички тези народи, живеещи по света и е призван да пази връзката между човека и Бога“, посочи отец Иван. По думите му по-късно в Новия завет ще видим, че този нюанс, това значение на светостта се запазва, но към нея се допълва нещо друго. „Апостол Павел ще нарече свят всеки, който е придобил Божия Дух. От тази гледна точка, свети сме всички ние, защото в тайнството на кръщението всеки един от нас е приел Светия Дух. Затова Апостол Павел не се е смущавал да нарича светии всички тези християни около него. Малко по-късно св. Игнатий Антиохийски ще пише писма до различните църкви и ще ги нарече „До светиите в Смирна“, „До светиите в Рим“. В онова време понятието „свят“ буквално е означавало всеки християнин“ разказа свещеникът. Според него днес разбираме нещо много по-трудно за постигане, като че ли зад това понятие стои някаква безгрешност. „И тогава в ежедневния си живот, сблъсквайки се постоянно с нашите лични недостатъци, в общуването ни с близките и хората около нас, сякаш виждаме, че това е недостижимо. Тази безгрешност е недостижима и затова сякаш се отказваме някъде на половината на пътя ни“, каза отец Иван.
Светостта не е нищо друго освен освещаване, човекът става свят, когато освещава себе си, продължи свещеникът в своята проповед. Според него това освещаване не е еднократен акт, той е започнал някъде далече в годините, когато сме били потопени в кръщелната вода. „Това освещаване е дълъг процес, който може би никога няма да има кончаемост. Това е светостта, освещаване, опит на човека да удържи Бог в себе си. Както в нормалния ни живот, когато обичаме някого, правим всичко възможно, за да го задържим до нас. Това е и пътят на светостта, да правим всичко, което е по човешките ни възможности и сили, да продължим този процес на освещаване в нас и да държим Божия Дух в сърцата си“, отправи призив към миряните отец Иван Марински.
22 юни 2025 г. 
„В този неделен ден Светата църква чества тържествения Вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим, където Спасителят дошъл, не за да седне на царски престол и да отнеме властта от римляните, а да насочи към величествения йерусалимски храм. Показвайки, че Христовото царство не е от този свят“, каза Смоленският епископ Висарион в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян. Стотици миряни изпълниха църквата, отправяйки своите молитви в навечерието на Страстната седмица.
Епископ Висарион припомни в неделната си проповед, че Господ е истински цар, но не на един или на друг народ, а владетел на цялата Вселена.
„Светата църква в песнопения и молитви, посветени на днешното празнично събитие, ни разкрива основната цел за идването в света на Божия син. Господ Иисус Христос чрез подвига на изкуплението, страданията и смъртта прие... да бъде съдия на живи и на мъртви“, допълни епископът.
13 април 2025 г.
"Нашата вяра е процес, който прераства в доверие към Бога. Както ние градим доверие един към друг, към нашите деца, родители и близки хора, може би по същия начин градим доверие и към Бога. Може би е нужно време, може би са необходими особени обстоятелства, в които проверява нашето доверие", каза отец Иван Марински в неделната си проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.
Според него най-важното е да продължаваме да градим нашето доверие към Бог. И дори когато нещо ни разколебава, нека да си спомним евангелската история за изцелението на епилептичното момче и да се молим със същите думи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“, допълни свещеникът.
На днешния ден, четвъртата неделя от Великия пост, в църквата се чете евангелският текст за бащата, който довел при Иисус болното си момче. Мъжът първо опитал да заведе своето дете при апостолите, при учениците на Христос. След като те не успели да помогнат, той все пак е решил да стигне до Иисус, припомни свещеникът. Този разказ "като че ли е по-близък до нас, защото много често правим същата грешка - вместо да доведем някого до Христа, ние го водим до себе си. Ето тази история ни показва, че има такива моменти, в които, ако ние не се отместим и ако не доведем човека до Христа, той може би ще остане разочарован, както изглежда е бил разочарован този баща“, посочи свещеникът.
Според него образът на бащата е своеобразен прототип на всеки човек, който в някакъв етап от живота си безусловно има нужда от Божествената помощ. Отец Иван акцентира в проповедта си на думите на Христос: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“. Те сякаш звучат изобличително към всеки един от нас, но колкото и да е рязък този упрек, той веднага бива смекчен от думите на бащата: „Да, Господи, аз вярвам, помогни на неверието ми!“, разтълкува евангелския текст духовникът.
„Вярата е нещо особено в човека - тя се ражда, развива се, но може и да се загуби. Сякаш това крехко нещо, което наричаме вяра, е неустойчиво и невинаги можем да задържим“, смята отец Иван.
„Бог ни припомня, че вярата е нещо крехко, че много често всеки от нас, в някакъв момент от живота си, може да изкрещи със същите думи на този баща: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“. И те могат да станат част от нашата ежедневна молитва - всеки ден до края на поста, поне веднъж в деня, да се молим със същите думи, които е произнесъл този баща в труден за него момент“, призова отец Иван Марински миряните в храма "Св. Висарион Смоленски“.
30 март 2025 г.
За съвременния стремеж за успешност, кариера, удобен и лесен живот в контекста на Христовите думи „Не можете да служите на Бога и на мамона (богатството)“ говори в неделната си проповед отец Иван Марински в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.
Той цитира откъса от Евангелието от Матей: „Никой не може да слугува на двама господари…“, разсъждавайки за съвременния смисъл на мамона и богатството. В своето лукавство човек винаги може да намери да служи, ако не на богатство, то на други неща - на външния си вид, положението си в обществото, политическите амбиции, социалния си статус и на какво ли още не, посочи отец Иван. Според него цитираният откъс от Евангелието е сред текстове, които са особено значими и важни за нашето духовно израстване като ученици на Христа.
„Не можете да служите на Бога и на мамона“ са категорични думи, но и загадъчни според отец Иван. „И въпреки че са толкова кристално ясни тези Христови думи, то какво е богатството и към какво ни призовава Христос, от какво ни предупреждава? За всеки един от нас представата за богатство ще бъде различна“, посочи свещеникът. Според него може би тук се крие и тайната на Евангелието, което „не унифицира, не прави така, че всичко да бъде приложено върху определена схема“.
Възприемам тези думи именно като опит на самия Христос да се обърне към всеки един от нас поотделно, всеки да помисли върху себе си и да си направи лична равносметка какво е за него богатство, разтълкува Евангелското послание отец Иван. По думите му ключът към разбирането на тези слова е в края на Евангелския откъс: „Първо, търсете царството на Бога и всичко останало ще ви се придаде“.
„На нас, християните, не ни е забранено да работим и да се грижим за всичко, което е свързано с нашето физическо оцеляване, но сме предупредени да не превърнем това физическо оцеляване в смисъл на живота ни. Да не превърнем това как изглеждаме в обществото, в най-голямата задача и цел на своя живот“, акцентира в проповедта отец Иван. Според него днешното тълкувание на тези слова не се ограничава дори в самото служение на богатството, а в опасностите съвременният човек да се превърне в пленник на успешност, кариера, удобен и лесен живот и нещата, от които се ръководи светът, в който живеем.
Цитирайки Христовите думи „Не може да служите на двама господари“, отец Иван отправи реторичния въпрос: „А ние, 2000 години по-късно, можем ли да опровергаем неговите думи? Можем ли честно да застанем пред себе си и да кажем: „Господи, ние еволюирахме през тези 2000 години от момента, в който Ти си казал тези слова на нас. И днес те уверяваме, че се научихме да служим на двама господари“. Думите на свещеника бяха насочени към съвременното лицемерие „да показваме обич и отношение към двама господари“.
„И може би тези думи Христови днес някак малко ни сепват, защото се преустроихме. Направихме така, че да можем да служим на много неща едновременно. А това е другата голяма опасност“, каза отец Иван. Според него опасността е „лицемерието, което ни обхваща, с което свикваме и дори не му обръщаме внимание, с него спокойно възпитаваме децата си, защото те трябва да бъдат добре в това общество, в което живеем“.
На 29 юни почитаме паметта на светите апостоли Петър и Павел. Те били най-видните сред апостолите на Иисус Христос. Средновековна традиция ги нарекла по гръцки "корифеи", което на български е предадено като "първовърховни".
29 юни 2025 г.